Въпрос на интерес и изгода: какво мислят младите за връзките с други държави

0

- Advertisement -


Десетилетия наред международни проучвания показват, че младите хора е по-вероятно да бъдат по-ориентирани по международните въпроси от възрастните. Те обикновено са по-отворени към света, гледат по-положително на международните организации и на другите държави и е по-вероятно да дават приоритет на международното сътрудничество.

Но младите в различните страни се различават по това как искат страната им да си взаимодейства със света.

Някои смятат, че тя има задължения към хората отвъд границата. Други се съмняват, че страната им разполага със средства за международни действия.

За да проучи по-добре тези възгледи, изследователският център „Пю“ е организирал 16 фокус групи с млади хора във Франция, Германия, Обединеното кралство и Съединените щати. Във всяка страна е имало четири фокус групи според вижданията на техните участници за чуждестранното взаимодействие.

Това обхваща активни по света – търговски, политически, военно, културно – държави с общо над половин милиард души население, три от ядрените сили в НАТО и водещата икономика на Европа.
Въпреки различния исторически и политически контекст, могат да се обобщят четири различни нагласи:

  • Ляво-ориентираните, международно ангажирани хора подчертават моралния дълг за взаимодействие с чужбина.
  • Ляво ориентираните, вътрешно фокусирани, също се чувстват морално задължени да помагат в чужбина. Но скептицизмът към тяхното правителство и широко разпространеното усещане, че собствената им страна се нуждае от промени, ги кара да поставят като приоритет „подреждането на собствената ни къща“.
  • Дясно ориентираните, вътрешно фокусирани хора смятат, че страната им е в състояние на икономическо бедствие. Според тях националните им средства са ограничени и е по-важно вниманието да е върху вътрешни проблеми, отколкото върху изпращането на ресурси в чужбина. Те са на мнение, че държавата им трябва да се стреми към самодостатъчност.
  • Дясно ориентираните, международно ангажирани виждат своята страна като преплетена в отношения с другите. Те смятат, че международното сътрудничество облагодетелства икономическите интереси и интересите на сигурността на тяхната държава.

Проучването е проведено между 8 ноември и 7 декември 2022 г., докато страните се готвеха за първата пълна зима след руската инвазия в Украйна и видимото сплотяване на четирите обхванати държави за отблъскване на руската агресия и изолиране на Русия. Анкетираните са на възраст между 18 и 29 години.

Част от стената в памет на загиналите за Украйна, издигната в Киев.
Част от стената в памет на загиналите за Украйна, издигната в Киев.

Украйна

Хората от идеологическата левица обикновено чувстват някакво ниво на морално задължение да се помага на Украйна, но също така изразяват дълбок скептицизъм за ролята и мотивите на собственото им правителство.

За тези, които дават приоритет на международната ангажираност, желанието да се помогне на украинците – както в Украйна, така и на бежанците – може да надделее над притесненията им за способността на тяхното правителство да се справи с кризата.

За хората отляво, които са по-фокусирани навътре, усещането, че тяхното правителство влошава нещата, когато се намесва военно, често ги кара да дадат приоритет на насочването на пари за подпомагане на местното население.

Дясно ориентираните, вътрешно съсредоточени участници са по-склонни първо да приоритизират собствения си народ, но подчертават важността на енергийната независимост. Те също така не подкрепят изпращането на „празни чекове“ в чужбина за ограничени ползи.

А дясно настроените интернационалисти виждат необходимостта от противопоставяне на авторитарна Русия, както заради тяхната собствена сигурност, така и заради сигурността на световния ред.

Като цяло общото настроение в групите е на политическо недоволство, объркване и тревога, а когато са помолени да обобщят състоянието на страната им с една дума, повечето са се фокусирали върху негативни настроения като „смущаващо“, „несигурно“ или „хаос“.

Фокусът – в чужбина или у дома?

Младежите, които дават приоритет на вътрешните проблеми, често подчертават начина, по който възприемат чуждите и вътрешните интереси като битка за ресурси, в която всяка печалба за едната страна е загуба за другата.

Според тях по-малкото харчене в чужбина може да означава повече средства за здравеопазване или образование.

Други пък са се почувствали „игнорирани“ поради фокуса на управляващите върху украинците за сметка на собствените им граждани.

И все пак някои участници в тази група подчертават, че не са „пълни изолационисти“. По-скоро те отбелязват, че това е въпрос на степенуване и приоритизиране.
Вътрешно ориентираните често поставят на преден план значението на работата чрез международни организации – особено ЕС в случая с Франция и Германия, но също и НАТО в САЩ и Обединеното кралство.

Дори участниците от тази група признават, че много вътрешни проблеми са причинени от глобални явления, включително климатични промени, проблеми с веригата за доставки, COVID-19 и войната в Украйна.

Трудно е хората да повярват в това, което казвате в международен план, ако всичко в собствената ви страна не изглежда положително.


Британка, от групата на десните, вътрешно фокусирани

Международно ориентираните стигат до обратното заключение: тъй като проблемите не спират до границата, сътрудничеството и международната ангажираност са от съществено значение.

Някои виждат ползите за сигурността от сътрудничеството, споделянето на разузнавателна информация и работата със съюзници, особено в контекста на войната в Украйна.

Те освен това често смятат страната си за богата и способна да помогне на света и затова смятат, че трябва да го направи.

Проблемите другаде имат последствия у дома, така че е по-добре да имаме позиция по тях и да влияем върху разрешаването им.


Французин, от левите, международно ангажирани

Сами или с другите: какво мислят младите за връзките с други държави

Къде да е насочено вниманието?

Докато климатичните промени са всеобхватен международен приоритет за всички младежи, други приоритети варират.

За вътрешно ориентираните млади хора енергийната независимост (за десните) или диверсификацията (за левите) след войната в Украйна са особено неотложен въпрос.

- Advertisement -

Какво казват обобщено за международните приоритети различните групи?

Леви, международно ангажирани: По-добре е да си взаимодействаме със света чрез дипломация и международно посредничество. Сътрудничеството е от основно значение дори по въпроси като енергетиката, където трябва да има диверсификация.

Леви, вътрешно ориентирани: Ако трябва да се ангажираме със света, трябва да се фокусираме върху въпроса как това влияе на нашата страна. По въпроси като енергетиката, трябва да се фокусираме повече върху възобновяемите източници.

Десни, вътрешно ориентирани: Изпитваме негативните икономически последици от прекомерната зависимост от други страни. Нашият приоритет трябва да е независимостта – дори и когато става дума за въпроси като производството на енергия.

Десни, международно ангажирани: Заради относителната сила на нашата страна, ние сме смятани за легитимни арбитри в даден конфликт. Трябва обаче да се съсредоточим върху съюзи и сътрудничество, включително за производството на енергия.

Дори вътрешно фокусираните групи виждат изменението на климата като проблем, в който биха искали да си взаимодействат с други страни.
Мнозина искат страната им да бъде лидер в дипломацията и посредничеството. Това се среща особено във Франция и Германия.

Данните от проучването в САЩ показват, че младите американци са по-малко склонни от възрастните да казват, че най-добрият начин за осигуряване на мир е чрез военна сила, и е по-вероятно да предпочитат дипломацията.

Международни организации

Данните от предишни социологически проучвания показват, че младите са по-склонни да се ангажират с международната система, отколкото възрастните. Например, те отдавна имат по-положителни възгледи както за ЕС, така и за ООН. Те също така предпочитат да вземат под внимание интересите на съюзници или други страни – дори ако това изисква компромиси.

Левите, международно ориентирани, общо взето, заемат следната позиция: Членството в международни организации като цяло ни прави по-силни, отколкото бихме били, ако сме сами. Макар членството в организации като ЕС и НАТО да е от ключово значение, трябва да работим, за да направим тези места по-ефективни.

Левите, фокусирани навътре, обобщено мислят така: Трябва да внимаваме да не споделяме твърде много от нашите икономически и военни ресурси с международни организации. НАТО е един начин, по който бихме искали да взаимодействаме със света и е подходящ начин за противопоставяне на Русия.

Десните, вътрешно фокусирани: По-добре е сами да си помагаме, отколкото да разчитаме на международни организации. Като цяло сме скептични за добавената стойност на организации като НАТО, ЕС и в по-малка степен ООН.

Десните, международно ангажирани: Трябва да бъдем част от международни организации, за да можем да защитаваме себе си и съюзниците си. Да си член на международна организация значи да можеш да влияеш на политиката, която облагодетелства страната. Трябва обаче да сме внимателни да не отдаваме твърде много от суверенитета си.

Многостранните действия са по-силни от самостоятелните. Икономиката на Русия нямаше да бъде толкова осакатена, ако не действахме с Обединеното кралство и ЕС и всички други наши партньори.


Американка, от десните международно ангажирани

В Обединеното кралство, особено сред международно ангажираните хора, липсата на ЕС се усеща като остра загуба.

ООН като цяло заема по-ниско положение в съзнанието на хората в сравнение с ЕС и НАТО. И макар да я споменават положително на пръв поглед, обсъждайки детайлите, те често призовават за реформирането ѝ. Германците, по-специално, подчертават необходимостта от реформиране на правото на вето.

Сами или с другите: какво мислят младите за връзките с други държави

Историята

Младите хора са по-малко склонни да се чувстват горди от своята страна, отколкото възрастните – и, особено в САЩ, са по-склонни да се срамуват.

Във фокус групите мненията се различават за това кое поражда гордост и кое е срамно в историята на съответните страни. Но едно нещо обединява групите: начинът, по който хората разбират ролята в миналото на тяхната държава в света, силно влияе върху това, което смятат, че тя трябва да прави – или да не прави – що се отнася до настоящата ѝ външна политика.
Ляво ориентираните, международно ангажирани виждат необходимост от активна работа в чужбина поради исторически дълг – независимо дали свързан с империя, робство или други фактори.

Някои от политиките, които изтъкват, са предоставяне на чуждестранна помощ заради минал интервенционизъм или приемане на климатични бежанци, защото техните страни са забогатели, докато замърсяват силно.

Докато левите, вътрешно фокусирани участници често чувстват подобно морално задължение, те наблягат на подпомагането на хората в тяхната страна, които са засегнати от поведението на техните правителства в миналото, като например работа за расова справедливост в САЩ или подобряване на живота на имигранти от бивши колонии във Франция и Великобритания.

Те смятат, че миналото поведение на тяхната страна означава, че не трябва да бъде лидер в международен план, защото това би било лицемерно.

Дясно ориентираните, международно ангажирани участници често отбелязват отрицателната роля, която страната им е изиграла в историята, но искат да подчертаят и положителната: развитие на науката и технологиите, разпространение на демокрацията и др.

Дясно ориентираните, фокусирани върху вътрешното пространство участници искат по-слабо внимание върху негативните части от историята и виждат ползите от това да продължат напред, да бъдат горди и да показват сила. Някои дори смятат, че съсредоточаването върху негативните аспекти от историята може да направи страната им да изглежда по-слаба за противниците.

Германците от целия идеологически спектър до голяма степен дават приоритет на един и същ урок от своята история: те трябва да работят в сътрудничество с други страни, изграждайки влиянието на Германия като дипломатически лидер и работейки чрез ЕС, вместо да се опитват да бъдат суперсила.

Въпреки важната роля, която играе във формирането на начина, по който хората смятат, че Германия трябва да се държи в международен план, Холокоста почти никога не е бил повдиган като срамен момент във фокус групите без въпрос от страна на участващ модератор.

Една жена обяснява, че не го е споменала, защото „говорите за това в училище всяка година, това е нещо, което е преплетено с германската идентичност и винаги ще бъде… няма нужда да го споменаваме, защото така или иначе всички го знаем.“


Други са разочаровани, че трябва да говорят за това, защото не се „идентифицират със събитията от миналото“ и смятат, че извиненията за поведението на миналите поколения не са тяхна отговорност.

Автор: Гергана Станчева

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече