Що е пълзяща путинизация и има ли тя почва у нас

Последните седмици показаха реалната опасност пред България – пълзящата путинизация, която може да отклони страната от европейския ѝ път. Даниел Смилов изброява елементите на тази пълзяща путинизация

Последните няколко седмици показаха реалната опасност пред България – пълзящата путинизация, която би могла да отклони страната от европейския ѝ път. Елементите на тази пълзяща путинизация са следните:

Признаците на путинизацията

1. Реторика: Най-гръмогласни в това отношение са от „Възраждане“, които вече открито наричат всяка проевропейска партия „предателска“ и с други обидни имена. Обидите засега са спестени за ГЕРБ и ДПС и са насочени основно към ПП-ДБ. Но ако в позицията на „Възраждане“ има някаква принципност, то подобни нюанси би трябвало да са маловажни. По-тревожно е обаче, че уж проевропейски партии като БСП вече са станали почти неразличими в съдържателно отношение от откровената пета колона – БСП е взела на въоръжение „възрожденските“ идеи и по отношение на Украйна, и за „джендъра“ и пр. Целият този реторически размах се случва под благосклонния поглед и откритото окуражаване от страна на президента Румен Радев. Той не е казал и дума срещу реторическите ексцеси на „копейките“ и съмишлениците им, а напротив – най-дружески се отнася към тях. Всичко това създава пропутинска публична среда, доколкото сега почти цялата власт е в ръцете на Радев и служебното му правителство. Прибавете и софийската радиоточка на Москва на булевард „Драган Цанков“ и картината започва да се изяснява;

2. Политически атаки срещу проевропейските партии и опитите им да съставят правителство: Нормално е президентът Радев да харесва или да не харесва едно или друго правителство. Но, преди още то да е създадено, да поставя под въпрос правото на първата и втората партия заедно да управляват – това е отвъд нормалното поведение за държавен глава. И тук не става дума, че не „обединява нацията“, което той така или иначе не е правил. С едно такова поведение се поставят под въпрос принципите на парламентарната държава, а основният от тях е, че парламентът решава кой ще управлява страната. Нещо повече: критиките на Радев към ПП-ДБ са преувеличени и некоректни. Обвинения в „предателство“ и „кървави чистки“ в администрацията може да се родят само в пропутински мозък, който вижда проблем в интегрираността на България в НАТО и ЕС и фантазира по принцип невъзможни неща: представете си, например, как ПП с депутатите, които има в парламента, организира масова чистка в администрацията?!

3. Инструментализация на службите срещу проевропейските партии: Срамното изслушване на шефовете на службите в НС нагледно доказа как те са впрегнати да изпълняват политически поръчки. ПП-ДБ, видите ли, не защитавали „националните интереси“, въпреки че основно заради тях България постигна „френското предложение“, което направи нашите искания европейски изисквания към Северна Македония. Това „предателство“ беше завъртяно и със скалъпени истории срещу Петков и негови съветници – точно по модела, по който службите „бутнаха“ правителството на Филип Димитров в началото на 90-те години на миналия век. Както припомни професор Румяна Коларова, и тогава службите спретнаха някаква история за „теч на информация“ към Македония. И времето тече, но въображението на службите не се променя – очакваме с нетърпение да чуем кой е изнесъл тайната за рецептата за македонската наденица към съседите;

4. Координацията с партньори от ЕС и НАТО се брандира като „предателство“: Да се подсигуриш, че срещу хората, които смяташ да назначиш на определени чувствителни постове, партньорските служби нямат компрометираща информация, стана едва ли не престъпление в устата на президента, на говорителите му, че и в устите на назначените от него ръководители на служби. Ами нали ако се назначи човек, който по наши данни е окей, но няма доверието на партньорите, този човек ще изолира цяла България от сътрудничество с големи партньорски служби. Как точно се случва тази „синхронизация“ или координация – това е отделен въпрос, но тя не само е допустима, а е и добра управленска практика;

5. Провокации и активни мероприятия: Руди Гела, Цончо, Коцето и т.н. се надпреварват в организирането на мероприятия – най-вече метафорично и физиологическо плюене, които хвърлят кал и други субстанции най-вече по ПП-ДБ. Стигна се и до бой в парламента – отново театрална постановка, която да покаже, че нещо извънредно се случва. А то извънредно няма – просто петата колона се опитва да предотврати създаване на правителство, над което тя няма да има контрол;

6. Заплахи за бунтове и масови протести: ДПС неочаквано се включи в хора, плашещ с безредици. Ударен отряд ще се намери – „Възраждане“ са винаги готови за това и особено ако получат благословия от някоя служба, с ентусиазъм ще се включат. Не бива да се преекспонират подобни опасности, но хората не трябва да се изненадват, ако провокации се случат.

Важните стъпки сега

Като цяло, целта на множество играчи -Румен Радев,пропутинските партии, службите на президента, служебното му правителство, медийната пропутинска среда – е да саботират създаването на правителство. България е европейска и ще остане европейска държава, но опитите на петата колона да се внедри и да спъва управлението ще продължават. За да се провалят тези опити, е необходимо следното:

– бързо съставяне на правителство от ПП-ДБ и ГЕРБ. Съставът вече е ясен, макар че може да има и малки промени, ако се налагат – това не е толкова важно. Далеч по-важно е кабинетът да заработи като екип със солидно парламентарно мнозинство зад него;

– в спешен порядък да се приеме нужното законодателство за бюджета, еврозоната, „Шенген“;

– да се проведе смислена съдебна реформа, като се изберат консенсусни и доказани в почтеността си юристи във ВСС. Доказани, почтени експерти в страната има много и е време парламентът да ги открие – не е никак трудно;

– НС да приеме справедлива процедура по вдигане на имунитетите на депутати. Явно е, че в момента прокуратурата се е задействала, но опасението е, че е пак в режим „бухалка“, само че със сменени патрони и работодатели. Затова НС трябва да има процедура, чрез която да преценява обосноваността на исканията за сваляне на имунитет. А накрая съдът ще се произнася по обвиненията – затова колкото по-бърза и успешна е съдебната реформа, толкова повече политиците ще са сигурни, че няма да станат жертва на липса на правосъдие;

– Гражданите трябва да запазят спокойствие и да не се поддават на провокациите, на които почти със сигурност ще станем свидетели през следващите дни. Но те трябва да са готови и да се мобилизират и ясно да заявят подкрепата си за България. Митингите и шествията срещу поведението на президента Радев са ранни форми на такава мобилизация.

Крайната цел на путинизацията

Пълзящата путинизация цели да вбие клин между „европейска“ и „България“. Да се покаже, че ние всъщност не сме част от голямото европейско семейство. Че имаме някакви наши толкова особени „интереси“, които ни отделят от него. Разбира се, всяка суверенна държава има своите интереси, а форматите на ЕС и НАТО са най-добрите наднационални формати, в които можем да ги защитаваме. Няма противоречие между нашия суверенитет и членството ни в ЕС и НАТО. Самата тази теза е путинска и тласка България в нестабилна орбита. Орбита, в която съседи с имперски амбиции лесно може да се разправят с нея. Но България има своите ресурси, има капацитет да се защити. Просто трябва да го използва.

Автор: Даниел Смилов, Дойче Веле