Коментар: Рашисткото варварство в Каховка нанесе на света 4 много тежки удара

Рашисткото варварство в Каховка нанесе на Украйна, на Европа, на Запада, на Демократичния свят и на всички нас, които сме за Украйна, много тежки удари – поне четири, кой от кой по-тежки.

Първият удар е самото бедствие, което рашисткото зверство причинù. Това бедствие има и ще има за години наред огромни ущърби и трудно преодолими последици – екологически, социални, икономически, финансови и др. Ненапразно Женевските конвенции забраняват посегателствата срещу подобни обекти тип язовирни стени. Разрушаването на такъв обект е равнозначно по вредите, които то нанася, на използване на оръжие за масово унищожение.

Вторият удар е, че бе внесен силен разкол на Запад като оценка – кой извърши безпрецедентното варварство. Самият факт, че при цялата очевидност, че извършители са рашистите, сред немалка част от западните политици, медии, експерти и лидери на общественото мнение се появи абсолютно необоснованото предположение, че Украйна може да извърши подобно самопрострелване с дясната ръка в лявото слепоочие, говори за криза в доверието към Украйна сред тези среди.

Да припомним и постоянното бичуване на корупцията в Украйна, подкопаването на лидерството на президента Зеленски, допускането за правота на претенциите на Русия да притежава Крим в частност и Донбас като цяло. Това е отвратително недоверие към Украйна, което може да породи съответните брутално неизгодни решения спрямо нея.

Третият удар е изземването на информационно-пропагандното преимущество и свързаната с него манипулационно-психологическа инициатива от онези кръгове извън Запада, които тайно или явно симпатизират на Русия. Те бяха в криза, в паника, изглеждаха натикани в ъгъла с неморалната си позиция. Сега те възкликнаха – аха, Украйна с нищо не е по-добра от Русия! Зверството в Каховка веднага им послужи за повод и със задна дата придаде нова сила на всякакви разни планове за замразяване на Войната, лансирани от кого ли не извън Запада – африканци, индонезийци, южноафриканци, бразилци, араби, виетнамци…

За първи път от началото на войната Украйна трябва за нещо да се оправдава, а на нея ѝ е трудно да се оправдава, защото няма за какво да се оправдава. Пак казвам – абсолютно очевидно е, че по военни, политически, психологически и пропагандни причини Рашистката Фашизация извърши това зверство.

Трудностите, които изпитва Украйна, изпадайки в позиция да се оправдава не са, че тя не може да докаже, че рашистите са извършили зверството, а заради шока, че година и половина след началото на тази бандитска война, след безбройните жестокости и безчовечности на рашистите, все още има някой, който се съмнява, че те са способни на тези и на още по-големи зверства.

Четвъртият удар е възобновеният страх на Запад от използването от Путин на ядрено оръжие. Постепенно този страх (а аз писах за него – страхът от самия страх) бе започнал да бъде преодоляван. Сега пак започна старата песен на нов глас – значи наред е Запоражската АЕЦ, значи няма предел на путинското безумие!

И страхът от този страх разтрепери мартинките и подмокри дъната на панталоните на широки кръгове на Запад – давайте да спираме войната, докато не е избухнала Третата световна война, водена с ядрени оръжия!

Не е нужно да се четат анализите в западните медии и да се слушат с широко затворени от паника очи коментарите на видни западни политици и политолози, за да се види и осъзнае как настъпи известно пречупване в решимостта за пълна победа на Украйна. И е твърде вероятно ние да видим последствията от страха от страха още през юли на самита на НАТО…

След тези четири понесени тежки удари, масово в Демократичния свят, на Запад, в Европа, в България и частично в Украйна се сложиха черните очила и всичко започва да се вижда в черно. Вече проукраински приятели във Фейсбук пишат алармистки статуси за пълния провал на започналото украинско контранастъпление.

Пълен провал, значи?! След ден и половина от започването, ако то наистина е започнало!

Не е проблем в техните статуси, проблемът е, че, както написах, започна масово слагане на черните очила. А у мнозина черните очила се слагат след дългото носене на розови очила.

Хора, място за черногледство няма. Няма място за паника! Никой не е казвал, че контранастъплението ще бъде почетна обиколка на Украйна, че ще е триумфален марш из украинските степи, че то за 3-4 дни ще върне Украйна в границите ѝ от 1991 г.

Това, както и аз съм писал, ще бъде първото от предстоящите контранастъпления и според мен, както пак съм писал, то ще трае поне 4 месеца. Не вярвайте нито на слухове, така щедро подбуждани от руската и проруската пропаганда! И така охотно възприемани от неверието и недоверието по отношение на Украйна.

Украйна ще победи – и поради Запада, но и въпреки Запада.

Какво да се прави, година и половина, че и повече, все за това и аз говоря: Западът вече не е това, което беше и още не е това, което трябва да бъде. Бих казал, че не случихме на Запад, но каква полза от такива думи – това е Западът, който имаме. И точка.

Западът прави необходимото Украйна да не загуби, но не прави достатъчното Украйна да спечели.

В Украйна се решават лидерството и съдбата на Запада. Но Западът иска Украйна да реши вместо него тези съдбоносни за него проблеми.

В Украйна се решават единството и моралният авторитет на Европа. Но Европа не е единна и има дълбоки пукнатини в моралността си – за сметка на Украйна.

В Украйна се решават перспективите и предизвикателствата пред Демократичния свят, но той е премного самодоволен, хедонистичен, егоистичен и взрян в пъпа и малко по-надолу, за да осъзнае това и даже не си дава сметка, че Украйна му измива очите и отстоява честта му в схватка с тоталитаризма, автократизма, геостратегическата маниакалност и геополитическата шизофрения на недемократичните динозаври и прочее чудовища с огромни туловища и мънички глави.

В Украйна се решават евроатлантическата принадлежност и модерността, съвременността на България, но България си измисля свои призраци и скелети, свои страшилища и плашилища и няма никакво желание да съзре Истината в очите, да преодолее покварата, която ни задушава след Десетилетието на Безвремието под Егото на едно огромно политическо, харизматично, арогантно и безскрупулно Зло.

Аз съм се опитвал винаги да бъда реалист – в политиката, в науката, в живота, в отношенията с хората. Но спрямо Украйна съм оптимист. Позволявам си този лукс, тази огромна, конска, дори слонска доза оптимизъм, защото Украйна единствена в момента е цялата – като държава, като народ, като общество, като дух, като воля, като жизненост, като храброст – на вярната страна на Историята.

Да, Украйна ще победи! И тогава ще има множество бащи на победата – и в Демократичния свят, и на Запад, и в Европа, и в България, разбира се.

Много рядко в човешката История от една-единствена държава е зависело толкова много. Това е нечовешко изпитание. Понякога Украйна е сама срещу всички, нерядко е сама сред чужди и чужда сред свои. Но тя ще победи.

Позволете си и вие този оптимизъм. Това е най-малкото, което днес можете да направите за Украйна.

Автор: Николай Слатински

* Проф. Николай Слатински е експерт по национална сигурност, бивш депутат от СДС, съветник на президента Георги Първанов в първия му мандат, напуснал поради несъгласия с него, университетски преподавател. Автор е на стотици публицистични статии и студии и на няколко книги.

Текстът е публикуван в „Уикенд“.