Истината за клеветницата Веселина Томова и клеветническия блог Afera.BG

0

- Advertisement -

„Стожерът“ на българската разследваща журналистика Веселина Томова бори схемите откак у нас изгря зората на Демокрацията. Как обаче един блестящ борец против задкулисията, един самоизтъкнат „праведен“ журналист от „най-висок ранг“ стигна до там, че… сам завъртя схема.

Томова завършва Великотърновския университет Св. Св. „Кирил и Методий“ със специалност „българска филология“. Започва да се занимава с журналистика през 1990-та година. Тя работи за няколко медии, включително и СКАТ. По-късно, през юни 2009-та година тя присвоява сайта на Веслин Данов Afera.BG, докато той е в затвора. Всъщност Данов основава първия вестник на Томова – „167 часа“. Тя започва да пише срещу Веселин Данов, след като помощта от него стихва. Години след това тя не спира да сипе обиди по човека, който ѝ е помагал. От блога „Афера“ Веселина Томова залива с нечистотии различни хора. Част от тези нечистотии обаче капят и по самата нея. Както е известно, Недялко Йорданов и Яне Янев я осъдиха за клевети, а делата срещу Томова, като клеветница, продължават да валят. Многократно тя е заявявала както в своя блог „Афера“, така и в „интервюта“ за телевизии и други съмнителни блогове, че не получава пари за своите писания. Вероятно ѝ идва отвътре да плюе по хората, да сипе отгоре им словесен фекален дъжд. Какво тогава представлява дълбоко в себе си този словесен палач ?

Освен върху свои колеги и лидери на определени партии, Томова се нахвърля и срещу полицаи и общественици. Бившият шеф на варненския БОП Емил Михайлов я осъди на първа инстанция за клевети. За същото я съди и неговият колега Добромир Досев. Наскоро дело срещу нея заведе и Александър Арамов.Имайки предвид как го е прегърнала и как държи ръката му, какво ли ѝ е отказал Арамов, за да не слиза от сайта ѝ в последните няколко години? Заради мръсотиите, с които Томова, чрез блога „Афера“, залива подбрани от нея или от някой друг хора, и признаването ѝ за виновна, като доказан клеветник, от различни съдилища, апартаментът ѝ е запориран. Това не ѝ пречи да продължава в същия дух. Явно има някаква причина, някаква неясна, причудлива мотивация, която я кара да се чувства безнаказана, щом въпреки делата, спечелени срещу нея, тя продължава да сипе клевети.

Какво ли е онова нещо, което я кара, въпреки хилядите левове, които дължи за клеветите си, да продължава да действа по този начин? Как беше онази приказка: „Онова, което не става с пари, става с много…“ клевети? „Ярката звезда“ на разследващата журналистика у нас обаче не се посвени да намери подходящ човек от малцинствата, на когото да прехвърли фирмата си АФЕРА ЕООД на 24.08.2016 г. От известно време насам едноличен собственик на предната фирма на Веселина Томова с капитал от 5000 лева е лицето Щилиян Григоров. Новата фирма на българския борец за правда и яростен противник на схемите се нарича „Лъки Афера“ и притежава скромния капитал от 20 лева. Блогът „Афера.БГ“ остава собственост на предната ѝ фирма. Така Томова може да пише безнаказано клевети в него. Всъщност в последните си авторски материали тя лъже, че е собственик на блога.

- Advertisement -

Интересна е и друга практика на клеветницата Веселина Томова. Когато разбере, че ще се изправи пред съда, тя започне да пише против съдията, който ще гледа делото. Така, на заседанието, тя иска отвод на този съдия, под предлог че… е писала против него. А когато той откаже да се самоотведе, Томова започва да пише за натиска, който съдебната ни система оказвала върху нея. Любопитен факт за вещата по всяка тема журналистка, е участието ѝ в борда на директорите на варненския „Градски транспорт“. Какви ли ще да са били ценните ѝ езикови способности, допринесли за избирането ѝ на подобен пост? Какво ли знае Томова, въпреки годините си, за „Градски транспорт“, че го е управлявала? И най-важното, как така, докато беше в борда, Веселина Томова не писа срещу Гуцанов, а след това той стана главен герой в дописките ѝ? Трябва ли, драги читатели, журналистиката да бъде основана на личната изгода? Трябва ли, ако някой ти откаже нещо, да започнеш да сипеш клевети по негов адрес, с претенцията че си разследващ журналист и информираш обществото? Нормално ли някакъв блог, който за по-сигурно е прехвърлен на лице от малцинствата, да бъде машина за вулгарно очерняне на неудобни хора? Нормално ли е осъден клеветник да продължава да работи като „журналист“? Това е все едно да отнемат книжката на шофьор, а той да продължи да шофира. Не е ли крайно време депутатите да приемат закон, с който да забранят на такива рецидивисти да пишат статии? Или такова трябва да е лицето на журналистиката в България? Ако всичко това е нормално, вероятно тя ще надживее държавата ни и ще танцува върху краха ѝ.

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече