Йемен гореща точка в близкоизточния ребус – анализ на Илиян Кузманов

0

- Advertisement -

„Според САЩ бунтовниците хути са поразили с балистична ракета американски товарен кораб край бреговете на Йемен.“- това са заглавията в световните медии на 16-ти Януари, 2024 година. Безпрецедентни и тревожни нарушения на табуто в областта на сигурността разтърсват Близкия изток, седмица след седмица. Водената от САЩ бомбардировка, започва късно на 11 януари с последващи удари по позиции в столицата Сана, пристанищния град Ходейда и други градове. Ударите, които са в следствие на нарушеното корабоплаване, са последният признак, че конфликтът, породен от войната на Израел в Газа, се разширява в целия Близък Изток, като Червено море е новата точка на напрежение между Вашингтон и различни групировки, подкрепяни от Иран.

Въздушните удари обаче са сравнително безпрецедентни. В миналото Съединените щати са нанасяли удари с безпилотни самолети срещу филиали на Ал Кайда в Йемен и по крайбрежните и морските сили на хутите. Нападенията от 11-12 януари обаче са едва второто американско действие срещу неджихадистка групировка на йеменска земя и първото, което засегна Сана. Въпреки че са премерени, те се равняват на поредната ескалация в Близкия Изток след нападението на Хамас на 7 октомври срещу Южен Израел и последвалата, продължаваща и към момента, израелска военна кампания в Газа. Атаката почти сигурно ще разпали страстите в Близкия Изток до точка на възпламеняване, както и ще провокира политически процеси в самият Йемен.

Хутите се появиха окуражени от конфликта със Саудитска Арабия и други арабски държави, които се намесиха в гражданската война в Йемен през 2015 г., след като бунтовниците превзеха столицата Сана, а Иран увеличи доставките на оръжия и обучение за хутите. Влизайки в директна конфронтация срещу САЩ и Израел йеменските хути се опитват да завършат продължилата две десетилетия трансформация от разединени племенни бунтовници в легитимни управници на страната си. Сега десетките нападения срещу търговски кораби, преминаващи през Червено море, и предизвикателният отговор на американските и британските въздушни удари позволяват на хутите да покажат солидарност с палестинците и да се превърнат в международен играч. Конфронтацията увеличава популярността на хутите в Йемен и в по-широкия регион, като същевременно отклонява вниманието от предизвикателството за реално управление на северните райони, които групировката контролира. „Кой нападна страната ви?“ Лидерът на хутите Мохамед Али ал-Хути попита в петък на митинг на площад „Сабин“ в Сана. Десетки хиляди йеменци, които се събраха там, за да протестират срещу американските удари, отговориха: „Америка!“. „Америка е дяволът. Америка е вашият враг. Америка е тероризмът“, каза лидерът на хутите. Конфронтацията със САЩ отдавна е амбиция на хутите, чийто лозунг включва репликите „смърт на Америка, смърт на Израел“.

Нападенията на групировката в южната част на Червено море ескалират от средата на октомври, като се разглеждат като подкрепа за Хамас. Използвайки оръжия, разработени от Иран, хутите първоначално се насочват към търговското корабоплаване в ключов воден път, което кара големите корабни компании да променят маршрута си, оказвайки значително въздействие върху световната търговия. Преките нападения на хутите срещу военни кораби на САЩ и Обединеното кралство бележат значителна ескалация. Разрушителят HMS Diamond на Кралските военноморски сили бе сред мишените, принуден да се защитава с ракети Sea Viper/Aster и картечници. Водената от САЩ международна военноморска коалиция, операция „Пазител на благоденствието“, има за цел да защити този жизненоважен воден път, като в нея участват различни държави. Коалицията е съсредоточена около американския самолетоносач „Дуайт Д. Айзенхауер“, оборудван със самолети F/A-18, способни да нанасят удари по цели в Йемен. В отделен, но свързан с това случай, Иран превзема свързан със САЩ петролен танкер в Оманския залив, което допълнително засилва регионалното напрежение. Това действие, макар да се твърди, че не е свързано с нападенията на хутите, усложнява допълнително сигурността на търговското корабоплаване в региона. В отговор на тези събития Съветът за сигурност на ООН призова за незабавно прекратяване на атаките на хутите срещу корабоплаването в Червено море. В резолюцията, подкрепена от САЩ и Япония, се подчертава правото на държавите – членки на ООН, да защитават своите кораби в съответствие с международното право.

Президентът Байдън заяви, че САЩ са предали „лично послание“ на Иран относно хутите в Йемен, след като САЩ нанасят втори удар по групировката. „Предадохме го частно и сме уверени, че сме добре подготвени“, казва той, без да дава повече подробности. САЩ заявиха, че последният им удар е бил „последващо действие“, насочено към радар. Иран отрича да е замесен в нападенията на хутите в Червено море. Въпреки това Техеран е заподозрян, че снабдява хутите с оръжия, а САЩ твърдят, че иранското разузнаване е от решаващо значение, за да могат те да атакуват кораби. Съвместните въздушни удари на Обединеното кралство и САЩ са насочени срещу близо 30 позиции на хутите в ранните часове на петък (12/01/2024) с подкрепата на западните съюзници, включително Австралия и Канада. Важно е да се отбележи че хутите не са отрядна милиция, въоръжена с артилерия втора ръка, подобно на Хизбула и Хамас. Те са силно мотивирани военни формирования, закалени в битки и щедро финансирани от ислямистките мули на Иран. Техеран финансира групировката по време на дългата война със Саудитска Арабия и Емирствата от 2015 г. до прекратяването на огъня миналата година. Според оценките 300 000 души са били убити, но хутите излизат като победители. Хутите смятат себе си за част от глобална ислямистка армия, която води война срещу Израел и Запада. Запитан миналата седмица защо искат да се включат във война, която е толкова далеч, един от хутските военачалници отговаря: „Дали американският президент Байдън живее в един и същи блок с израелския Нетаняху?

Иран

Иран е основен поддръжник и помагач на хутите. По време на конфликта в Йемен Иран предоставя политическа, военна и друга подкрепа, включително обучение, оръжие и разузнаване. Смята се, че иранското разузнаване, технологии и оръжия са позволили на хутите да извършват нападенията си в Червено море. Подкрепата за хутите от евтина инвестиция за Иран прераства в стратегически отношения с висока възвръщаемост. Хутите не са толкова ценни за Иран, колкото ливанската Хизбула, така че не се очаква Иран да се конфронтира пряко със Съединените щати или техните съюзници, за да им помогне. Въпреки това активната роля, която хутите поемат в нападенията срещу Израел и корабите в Червено море, показа гъвкавостта на инвестициите на Иран и че тяхната стойност може да е нараснала.

По-рано този месец, Иран изпрати военен кораб в Червено море като демонстрация на сила, но не е ясно дали е готов да направи повече, тъй като продължава да дава сигнали, че не търси война. Въпреки това подкрепяните от Иран групировки в Ирак, а сега и в Йемен, се насочват директно към американски военни активи. И в двете страни Съединените щати проявят търпение, опитват се по дипломатически път да спрат подобни атаки и реагират само в краен случай. Възможно е Иран и неговите съюзници да са смятали, че Съединените щати нямат апетит за сериозен отговор и че могат да приемат известна болка – например ответни военни действия от страна на Съединените щати – за ползите, които виждат – например повишаване на техния авторитет и задълбочаване на регионалната им роля – от конфронтацията със свръхсила. Хората с антиирански настроения в Ирак и Йемен се надяват, че Съединените щати ще се насочат към лидерите на подкрепяните от Иран групировки, за да покажат сериозността на Съединените щати, да ги откажат и да създадат възпиращ ефект. Всичко това е рискова територия с много възможности за грешни изчисления и ескалация.

Силната роля на Русия

Русия, както и партньорите и от БРИКС са основни геополитически играчи залагащи в Йемен, територия с изключителна геополитическа важност за световната архитектура и търговия. Първоначалната реакция на Русия бе чрез едно от своите основни дипломатически оръжия, трибуната на ООН. Русия осъди САЩ и Великобритания за военните им удари в Йемен, които според Москва са безотговорна авантюра, рискуваща да посее хаос в целия Близък Изток. Съюзник на Иран и партньор на ключови арабски сили, Москва призова за спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН в петък, на което да се обсъди въпросът. „Остро осъждаме тези безотговорни действия на Съединените щати и техните съюзници“, заяви пред репортери Мария Захарова, говорител на руското външно министерство. „Мащабна военна ескалация в региона на Червено море може да разруши положителните тенденции, които се появиха напоследък в процеса на уреждане на конфликта в Йемен, както и да провокира дестабилизиране на ситуацията в целия Близък Изток.“ Русия, която е критикувана за незаконната според ООН война в Украйна, заяви, че нападението на САЩ в Йемен е извършено без мандат от ООН и следователно е незаконна „авантюра“ на САЩ и техните съюзници. Дни преди ударите на САЩ, Русия и Китай се въздържаха от гласуване на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, в която се настояваше хутите незабавно да прекратят нападенията си срещу корабоплаването и се отбелязваше правото на държавите – членки на ООН, „да защитават корабите си от нападения, включително такива, които накърняват правата и свободите на корабоплаването“.

„Англосаксонският тандем и неговите сателити отново грубо нарушават Устава на ООН и други норми на международното право, като допълнително влошават ситуацията в и без това горящия регион на Западна Азия“, заяви по време на срещата постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя. „Нови бомбардировки и разрушения – ето какво представлява западната „ефективна (западноазиатска) дипломация“. Това е, с което те всъщност допринасят за региона“. Небензя добавя, че „действията на така наречената коалиция са в нарушение на член 2 от Устава на ООН. Това е поредната военна агресия на колективния Запад, която може да се добави към дългия списък на техните `набези` срещу многострадалния (западноазиатски) регион“.

От началото на войната в Йемен и преврата на правителството на Салех, Русия се включва в конфликта, за да се ориентира в сложната му динамика. Тя ангажира повечето заинтересовани страни в конфликта, включително Южния преходен съвет (ЮПС), признатото от ООН правителство на Хади, Иран, бунтовниците хути и водената от Саудитска Арабия коалиция от държави. Като през годините Русия поддържа диалог с Оман във връзка с кризата в Йемен, за да катализира процеса на преговори в страната. От септември 2017 г. Русия поддържа договор с правителството на Хади за отпечатване и прехвърляне на банкноти в Аден, което помага на йеменското правителство да плаща на военните си сили и да възпира сепаратистките милиции. През 2019 г. посланикът на Русия в ООН Василий Небензя хвали усилията на ООН за прекратяване на военните действия в Йемен и подчертава подкрепата на Москва за мирните преговори чрез ангажиране на всички враждуващи страни в конфликта. През октомври същата година руският заместник-министър на външните работи Михаил Богданов се среща с делегация на хутите, водена от Мохамед Абдулсалам, за да обсъдят потенциалните средства за мирно уреждане на конфликта в Йемен, което води до положителен резултат между двете страни, тъй като хутите скоро заявиха, че предпочитат Русия да бъде основа за бъдещо посредничество по отношение на Йемен.

През 2020 г., когато Южният транснационален съвет обявява независимост и отношенията му с други заинтересовани страни се влошават, тогавашният заместник-министър на външните работи на Русия Михаил Богданов се свързва с председателя на ЮТК Айдарус ал Зубайди, като го призова да възстанови преговорите. Русия се ангажира да признае правителството на Хади и законното правителство на Йемен, но се счита, че поддържа приятелски отношения между всички страни, като се стреми да балансира позицията си в целия конфликт. В резултат на това Русия играе важна роля в конфликта през годините, като често се представя като важна страна в йеменския конфликт.

Интересите на Русия в региона се основават преди всичко на постигането на максимално влияние и постигането на собствения ѝ национален интерес, особено чрез подчертаване на ползите от руското стратегическо присъствие в региона на Западна Азия. От геостратегическа гледна точка поддържането на влиятелно присъствие в Йемен е от решаващо значение за Русия, като се има предвид критичното местоположение на Йемен на кръстопътя на Африканския рог, Червено море и Аденския залив, разположен в югозападния ъгъл на Арабския полуостров. Русия също така се стреми да постигне своя важен геополитически и исторически интерес в региона. Чрез своите усилия за посредничество Москва се фокусира върху разширяване на помощта отвъд дипломатическите преговори между враждуващите фракции и върху цялостна рамка за подкрепа, за да гарантира собствената си сигурност и влияние в региона.

След ескалацията на насилието на подкрепяните от Иран хути в Йемен и разгръщането на ръководената от Саудитска Арабия операция „Решителна буря“ Русия използва позицията си в Съвета за сигурност, за да променя или да се противопоставя на позиции в международни организации, които могат да бъдат в полза на Съединените щати или техните съюзници, като се опитва да балансира влиянието си в западноазиатския регион. Съединените щати и техните съюзници имат за цел да предложат резолюции, които открито обвиняват Иран за нестабилността в Йемен поради доставките на оръжия за хутите, като призоваваха за налагане на санкции, въведени чрез Резолюция 2266. В отговор на насилието и престъпленията, извършени от хутите срещу населението на Йемен, Съветът за сигурност на ООН прилага различни резолюции, осъждащи тези действия и предлагащи налагането на оръжейно ембарго и санкции на бунтовниците и подкрепящите ги държави чрез резолюции 2216, 2456 и 2624. Вижда се, че Русия разширява подкрепата си чрез въздържане и налагане на вето на предложените резолюции, осъждащи Иран за участието му, а в някои случаи лобира за смекчаване на санкциите и осъждането на бунтовниците хути.

През 2015 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 2216, която предоставя международна легитимност на ръководената от Саудитска Арабия операция „Решителна буря“, като същевременно налага оръжейно ембарго на хутите и забрана за пътуване на техния лидер. Русия бе единствената държава, която се въздържа от гласуване на резолюцията, като се позова на това, че тя не призовава всички страни да спрат огъня, давайки двусмислено обяснение на „хуманитарната пауза“. Освен това Русия разкритикува проекторезолюцията, че е непоследователна и не включва нейните предложения, като призова оръжейното ембарго да бъде всеобхватно.

Причините, поради които Русия се въздържа от гласуване на резолюцията, въпреки че има възможност да наложи вето, изглеждат странни по своя характер и не обясняват нейните интереси. Въпреки това Русия се противопоставя твърдо на някои аспекти на проекта и умереният отговор е необходим най-вече по две причини: първо, откритото отричане на резолюцията би компрометирало опита на Русия да запази присъствието си като важен елемент във войната в Йемен и в по-големия западноазиатски регион, и второ, руските интереси в региона се простират отвъд Йемен в Червено море и Африканския рог. Участието на Русия в Йемен е не само геостратегическо и политическо, но се основава и на икономически интереси. Като се въздържа от военно участие във войната и застава на страната на подкрепяните от САЩ Саудитска Арабия и страните от ССПЗ или на подкрепяните от Иран бунтовници хути, Русия открива пътя за пазар и продажби на отбранително оборудване и на двете страни. До 2013 г. основният износ на Русия за други държави се състои от енергийни ресурси и суровини, докато тя работи за увеличаване на износа на военни и отбранителни технологии. След период на инвестиции и системни реформи руското производство на оръжие се увеличава и то си пробва път на международния пазар на оръжие, като се изравнява с доминиращите западни производители. Русия поддържа приятелски отношения между държавните и недържавните участници в региона, като разширява пазарите си и се утвърждава като влиятелен играч и търговски партньор. След преврата, с който през 2014 г. е свален йеменският президент Хади, хутите изпращат своя делегация в Русия за по-тесни връзки и възможности за сътрудничество и инвестиции в енергийния сектор.

Продължаващият конфликт в Йемен се оказва жизнеспособен и постоянен пазар, от който Русия извлича икономически ползи. Руската държавна отбранителна фирма „Рособоронекспорт“ насочва доставките си към западноазиатските държави, като през 2018 г. руските отбранителни агенции са предоставили оръжия и друго отбранително оборудване на стойност 20 млрд. долара на над 40 държави. Страните от Западна Азия, особено Саудитска Арабия, Израел и Обединените арабски емирства, значително увеличават покупките си на руски оръжия, които представляват около една трета от световния пазар на оръжия. В допълнение към явните икономически интереси, които Русия упражнява в резултат на продължаващата война, Йемен разполага и със значителни неизползвани петролни запаси, включително 3 милиарда барела суров петрол и 17 трилиона кубически фута природен газ, от които Русия се стреми да се възползва.

Южна Африка

Южна Африка, която е основен партньор на Русия и Китай в БРИКС индиректно също се включва в конфликта, използвайки в удара си друга международна институция. Израел за първи път в историята си ще бъде изправен на подсъдимата скамейка в Международния съд в Хага – обвинен в геноцид. Въпреки че идеята, че Израел извършва геноцид във войната в Газа, т.е. умишлено убива палестински цивилни, може да се стори необичайна на някои, обвиненията са изключително сериозни и дори едно междинно решение срещу Израел може да окаже сериозно въздействие върху международния му статут и световната му репутация с потенциално тежки дипломатически и политически последици. Едно решение срещу Израел би могло дори да повлияе на текущото водене на войната срещу режима на терористичната групировка Хамас в Газа. В жалбата до Международния съд срещу Израел, подадена от Южна Африка, се твърди, че Израел е нарушил Конвенцията за геноцида, която е подписал. Тя се позовава на големия брой палестински цивилни граждани, убити по време на войната, и на силно ограничения достъп до храна, вода и медицински грижи на населението на Газа, които според Южна Африка са резултат от планирани израелски усилия за извършване на геноцид над палестинците в Газа.

Китайският Пояс и Път

Засега единствената голяма морска сила, която се опитва да балансира в този разрастващ се конфликт е Китай. Пекин заявява, че е малко вероятно ударите на САЩ в Йемен да постигнат желаните цели: „Противоречиво и безотговорно“, като добавя че американският удар в Йемен в събота е „достойно за съжаление“ и обвини САЩ в „противоречивост и безотговорност“.

Балансираната позиция на Китай е отражение на стратегически интереси в региона свързани както със Саудитска Арабия, така и с търговските маршрути за китайските стоки. Пекин активно подкрепя мирния процес в Йемен в отговор на най-голямата хуманитарна криза в света десетилетие назад. Китайското правителство подкрепя процеса на политически преход, ръководен от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), и мирните преговори с посредничеството на ООН. Въпреки това Пекин не оспорва водената от Саудитска Арабия въздушна кампания срещу опозиционните групи, която убива цивилни граждани в разрастващия се конфликт, отнел вече живота на над десет хиляди души.

Настоящият конфликт има дълбоки исторически корени и отразява дългогодишни обществени и политически недоволства в Йемен. Докато Арабската пролет обхвана Египет и Тунис, в Йемен през 2011 г. също избухна народно въстание срещу тридесет и тригодишното автократично управление на президента Салех. Дълбокото политическо разделение в Йемен допълнително се изостря от участието на съперничещи си регионални сили: Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) подкрепят правителството на Йемен, докато Иран в по-малка степен подпомага хутите.

Политиката на Китай по отношение на конфликта в Йемен е повлияна от желанието му да укрепи силните стратегически отношения със Саудитска Арабия. Въпреки историческото приятелство на Китай със Северен Йемен и Южен Йемен, двустранните отношения с Рияд заемат по-важно място в китайските изчисления. Саудитска Арабия представлява важна врата към сунитския арабски свят в Близкия изток и Африка, а освен това Кралството е основен доставчик на петрол и регионален фокус на китайската инициатива „Пояс и път“. Китайски и саудитски официални лица публично подчертават зачитането на основните интереси на другата страна. Макар да не играе важна ръководна роля, Китай подкрепя регионални и международни инициативи за смекчаване на конфликта, включително инициативата на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, конференцията за национален диалог и мирните преговори, водени от ООН. Като основен търговски партньор на Йемен, Китай има изключително голямо икономическо присъствие в страната и може да изиграе значителна икономическа роля в следвоенното възстановяване на Йемен чрез своята инициатива „Пояс и път“.

- Advertisement -

Ако производството на петрол например в Саудитска Арабия бъде намалено или поради други причини цената на петрола излети нагоре Китай, заедно с други страни от Азия ще трябва да плати цената (от което печеливш ще бъде до голяма степен и „основният партньор“ Москва). Въпреки че и затварянето на търговският път през прохода Баб ал- Мандаб е не по-малък удар срещу китайската икономика. Ако приемем, че конфликтът в Палестина потопи амбициите на Пекин за търговско колабориране с Израел, Йемен вдига залозите срещу китайските глобални амбиции.

Отклоняването на китайските търговски кораби от ключовия морски маршрут в Червено море, ще увеличи разходите и времето за износ на китайски стоки и най-вече на автомобили за Европа. Ако кораб, превозващ китайски автомобили, заобиколи нос Добра надежда в южния край на Южна Африка и стигне до Европа, времето по пътя ще се увеличи с две седмици, казва Уан Джънчън, изследовател в базираната в Шанхай CIB Research, който се занимава с транспортната и логистичната индустрия. Дори ако таксата за чартър остане същата, разходите за износ на всеки китайски автомобил за Европа ще се увеличат с 20%, казва Уанг пред Caixin. Други разходи, като застрахователни премии за корабите и разходи за сигурност, също ще се увеличат значително, казва той.

Но много компании, които транспортират автомобили от Китай, може би нямат друга възможност, освен да се насочат на юг, ако не искат да рискуват да бъдат нападнати, тъй като много от използваните от тях автомобилни превозвачи са наети от Ray Car Carriers, корабособственик, чиято компания майка е основана от израелския бизнесмен в областта на морските превози Абрахам Унгар.

Към ноември 2021 г. Ray Car Carriers разполага с флот от 57 автомобилни превозвача, които могат да транспортират общо 355 000 автомобила едновременно, според доклад от декември 2022 г. на изследователския институт на China Merchants Bank. Капацитетът на тези кораби представлява близо 9% от общия световен капацитет, се казва в доклада.

Коментарите на Уанг идват в момент, когато цените на товарните превози между израелските пристанища и Китай се повишават след избухването на войната между Израел и Хамас в началото на октомври, съобщава израелското издание за бизнес новини Globes, като се позовава на Юда Левин, ръководител на проучванията в онлайн пазара за товарни превози Freightos. „Това вече се отразява на всички стоки, които достигат до Израел от Китай и се разтоварват на пристанище Ашдод, чиито цени започнаха да се покачват през последните няколко седмици“, е цитиран да казва Левин.

Хутите, въоръжена групировка, базирана в Йемен, заявяват на 20 ноември, че са завзели „израелски кораб“ в Червено море, за който бе потвърдено, че е Galaxy Leader, нает от японската корабна компания Nippon Yusen. По данни на Централното командване на САЩ в неделя групировката е нападнала и три търговски кораба. По-рано те заявиха, че ще продължат да извършват военни нападения срещу кораби-мишени, свързани с Израел, в международни води до края на военната операция срещу Хамас в Газа, според говорителя.

На 27 ноември израелската корабна компания ZIM Integrated Shipping Services заяви в изявление, че ще промени маршрута на някои от своите кораби „в светлината на заплахата за безопасното преминаване на световната търговия в Арабско и Червено море“, като същевременно предупреди за по-дълго време за трянспорт.

Междувременно китайските производители на автомобили вече са изправени пред по-високи разходи за превоз, тъй като корабната индустрия се бори да отговори на нарастващото търсене на плавателни съдове на фона на рязкото увеличаване на износа на автомобили от Китай, което разтяга веригата за доставки на автомобили, вече нарушена от недостига на полупроводници и пандемията COVID-19.

Според доставчика на транспортни услуги и данни Clarksons дневните чартърни ставки за кораби, които могат да превозват до 6500 автомобила, достигнат 115 000 USD на 30 ноември, което е с 5% повече от края на септември. Плавателните съдове RORO са товарни кораби, предназначени за превоз на колесни товари, като например автомобили. Цената се е покачила с повече от 640% от 15 000 долара през втората половина на 2021 г. Китайските производители на автомобили са доставили над 3,9 млн. автомобила в чужбина между януари и октомври, което е с близо 60% повече на годишна база, според последните данни на Китайската асоциация на автомобилните производители.

Удар срещу световната търговия и нова инфлационна заплаха

Тесният воден участък, който те атакуват – „Вратата на скръбта“ или протокът Баб ал-Мандаб – е изключително важна артерия на световната корабна търговия. Протокът е с диаметър по-малко от 20 мили, по-тесен е от Ламанша, но през него преминават 12% от международните морски товари. Така че въздушните удари едва ли ще успокоят световните гиганти в областта на корабоплаването, много от които сега избягват региона на значителна цена, че стабилността е възстановена. Ако смущенията се задълбочат, доставките на петрол и природен газ за Великобритания ще бъдат сериозно засегнати, както и доставките на компютри, смартфони и практически всеки друг внос. Инфлацията отново ще се покачи.

Цената на тези атаки вече е сериозна. Във вторник хутите пуснаха безпилотни самолети за нападение срещу кораби на НАТО, като цената на всеки от тях е едва 500 USD (390 GBP). Противовъздушният разрушител тип 45 на Кралските военноморски сили HMS Diamond свали седем, използвайки оръдията си и ракетите Sea Viper, които струват повече от 1 млн. паунда за брой – да не говорим за цената на разгръщащата се въздушна бомбардировка.

Собственици на кораби от цял свят се отклоняват от Червено море – и по този начин от най-краткия маршрут от Азия до Европа през Суецкия канал – след като подкрепяните от Иран бойци хути в Йемен засилват нападенията срещу кораби в района на Персийския залив, за да покажат подкрепата си за палестинската ислямистка групировка Хамас, която се бори срещу Израел в Газа.

Обиколката на Африка може да увеличи времето за пътуване с около 10 дни и изисква повече гориво и време за екипажа, което повишава разходите за превоз. Датската компания Maersk заяви по-рано тази седмица, че ще спре всички плавателни съдове, пътуващи към Червено море, след нападение срещу един от корабите ѝ от страна на хутски бойци и оттогава започна да пренасочва кораби към Африка. „Ситуацията непрекъснато се развива и остава изключително нестабилна, а всички налични разузнавателни данни потвърждават, че рискът за сигурността продължава да бъде на значително повишено ниво“, заяви Maersk в изявление в петък.

Неотдавнашните нападения срещу кораби, предприети от йеменската военна групировка Хути, застрашават един от най-важните търговски пътища в света – Суецкия канал. Тъй като няколко корабни компании пренасочват корабите си, продуцентът на About That Лорън Бърд обяснява икономическите последици от всичко това.

Какво е въздействието върху потребителите?

Според Крис Роджърс, ръководител на отдел „Изследване на веригите за доставки“ в S&P Global Market Intelligence, е неизбежно веригите за доставки да бъдат засегнати поради отклоняването на кораби от Червено море, но потребителските стоки „ще бъдат засегнати в най-голяма степен“, макар че той отбелязва, че сегашните смущения са настъпили „извън пиковия сезон на корабоплаването“.

Може да се очаква забавяне на доставките на продукти до магазините, като пътуването с контейнеровози се очаква да отнеме поне 10 дни повече, тъй като маршрутът през нос Добра надежда се удължава с около 3500 морски мили.

Мебелният гигант Ikea и британският търговец на дребно Next предупредиха, че доставките на продукти може да се забавят, ако прекъсването на корабоплаването продължи.

Допълнителното разстояние също така ще струва по-скъпо на компаниите. Цените на доставките се повишават с 4 % през изминалата седмица и тези разходи могат да бъдат прехвърлени от предприятията на клиентите. Въпреки това ставките все още са много по-ниски от миналогодишните и са далеч под нивата, наблюдавани през 2021 г., когато таксите за превоз нараснаха в съответствие с търсенето, тъй като ограниченията на Covid бяха облекчени.

Съществуват и опасения, че кризата може да доведе до повишаване на цените на петрола. Повишаването на цените на петрола, който е основна съставка на автомобилното гориво, може да доведе до по-високи цени на бензиностанциите, както и до по-висока инфлация. Инфлацията, която измерва темпа на нарастване на цените, в Обединеното кралство намалява и в момента е 4,6 %. Когато става въпрос за прекъсване на доставките на втечнен природен газ, дори и цените на едро на енергията да се повишат, увеличението няма да се отрази на битовите сметки най-рано до април 2024 г.

Това е така, защото таванът на цените на енергията, който ограничава сумата, която доставчиците могат да начисляват, вече е определен за януари.

Единственият вариант ли е превозът на товари по море? Г-н Роджърс казва, че вместо това транспортирането на стоки с железопътен транспорт ще изисква „преминаване през Русия“, която е под икономически санкции заради нахлуването в Украйна, докато „превозът с камиони от Персийския залив до Израел може да компенсира само около 3% от превоза“.

Заключение

Тази криза се случва на фона на по-широк конфликт в Близкия изток – продължаващата кампания на Израел срещу Хамас в Газа и ескалиращото напрежение между израелските сили и Хизбула в Ливан. Ситуация, в която са заложени на карта амбициите на Русия (и така важният за тях съюз БРИКС) в региона и най-вече огромните китайски инвестиции в прокарването на търговски коридори осигуряващи безпрепятствен превоз на жизненоважните за китайската икономика (ударена от много вътрешни кризи) потребителски стоки. Този сложен контекст прави ситуацията в Червено море още по-деликатна. Въпреки тази сложност САЩ и техните съюзници изглеждат все по-склонни към военно разрешаване на ребуса.

Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical London и е изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор, изследващ процесите в Русия и Африка. Подробна методология и данни се предоставят при поискване.

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече