Психиатърът д-р Сотиров: Държавата се проваля като родител. Шофирането с дрога и алкохол е форма на инфантилизъм

0

- Advertisement -

Шофирането под въздействие на алкохол и наркотици е форма на инфантилизъм. Държавата се проваля в изпълнението на санкциониращата функция, която поема като родител. Това е негативният ефект от корупцията. Когато живеем в едно корумпирано общество, в среда, пропита с корупция на всяко ниво, ние започваме да мислим корупционно, имаме корупционни аргументи, за да се измъкнем. Има усещане за безнаказаност.

Това заяви в интервю за ФрогНюз психиатърът д-р Владимир Сотиров.

Публикуваме пълния текст:

Д-р Сотиров, все повече пияни и дрогирани сядат сядат зад волана. Превръща ли се това явление в бич? 

Това наистина е явление, феномен. Въпреки мерките, които се вземат, въпреки кампаниите, които се организират, няма никакви данни това поведение да се редуцира. То продължава, все едно нищо не се случва.

Защо?

Това е добър въпрос. Касае по-дълбоки психологически процеси. Това поведение е ирационално. Вероятността да те спрат е огромна, да понесеш тежко наказание е огромна. Въпреки това продължаваш да имаш рисково поведение. Какво е това?

Ваши колеги посочват, че шофьорите, които управляват под влияние на опияти, са на практика “пътни психопати”. Какъв е профилът на този тип хора?

Трябва да се разбере психологическият механизъм в основата на това поведение. Дали е в рамките на психопатията е отделен въпрос. Това за мен е форма на особен психотизъм, неотчитане на реалността. Това е фрагментирано отцепване на елементи от реалността, несъобразяване на поведението с тях. Това е форма на психотично функциониране, характерно за децата, за най-ранните етапи от развитието на индивида. Вероятно се натъкваме на форма на инфантилизъм.

Ако разглеждаме нарушителите като инфантилни деца, отсъствието на родител в лицето на държавата ли води до този проблем? 

- Advertisement -

Защо тези хора не са могли да съзреят, е друг въпрос. Държавата естествено носи своята отговорност, тя трябва да подпомага родителите и да се грижи за изграждането на индивида, зрели, балансирани и осъзнати хора, способни да носят отговорност, да предвидят последствията от постъпките си, да контролират импулсите си. Инфантилните хора не могат да правят това, да удържат поривите си, да регулират поведението си. Защо българите масово отговарят на характеристиките за инфантилност – не мога да кажа. Вероятно държавата в лицето на училищната система е отговорна за това. 

Но какво поддържа инфантилността и това рецидивиращо нарушаване на закона, без страх от наказание? Държавата се проваля в изпълнението на санкциониращата функция, която поема като родител, след като човек навърши пълнолетие и започне да носи отговорност за постъпките си. Ние можем, дори когато има санкция, да намерим начин да я отменим. Това е причина хората да продължават да извършват тези нарушения. Казват си: Ще се оправим, дори да се случи, ще намерим начин. Има как. 

Това е негативният ефект от корупцията, която е просмукала социалната тъкан. Когато живеем в едно корумпирано общество, в среда, пропита с корупция на всяко ниво, ние започваме да мислим корупционно, имаме корупционни аргументи, за да се измъкнем. Има усещане за безнаказаност.

При възпитанието на децата е много важен личния пример. Каква е ролята на личния пример, на обществените авторитети тогава в този процес?

Огромна. Стигаме до идеята за психопатното поведение, което не се съобразява с публичния интерес и обществените норми. Това са модели, които се научават и затвърждават чрез демонстриране, предават се от авторитетите, от родителите. Психопатното е и функция на хроничното неглижиране на базисни психологични нужди  при децата и подрастващите.

Когато едно дете е отглеждане в такава среда, която го пренебрегва, не му обръща внимание, не полага грижа, детето расте с преживяването, че е ограбено, ощетено. То се чувства изпълнено с необходимост да постигне възмездие, да получи онова, което му се полага, да санкционира онези, които са го лишили. Пренасяме недоволството и огорчението си, провокиран от отсъствието на ангажирано родителство, към другите – държим се враждебно, агресивно, незачитащо, обезценяващо, показваме средни пръсти на другите по улицата, правим каквото си искаме.

Публичните личности, които се превръщат в авторитети, са лица като Белослава, която бе хваната да шофира под въздействие на алкохол, шеф Андре Токев, който също шофира пиян, Диона, която бе хваната да кара под въздействие на наркотици. Видяхме подигравателно селфи с Диона и поп-фолк певеца Константин, който също свободно парадира с подобни “навици”. 

Не само това. Те не дават просто пример. Примерът е и на системата, която прави така, че да им се размине. Това не просто е представено като нещо секси, модерно, яко. Това им се разминава. Веднъж тези пишман авторитети казват: Правете като мен, защото това е яко, задават нормите на поведение на младите, които им подражават, но втори път – на тях им се разминава. Примерът, който дава държавата, институциите, е много по-драматичен по отношение затвърждаването на това поведение, отколкото самото поведение. 
В крайна сметка нали това е целта на наказанието. То трябва да служи не само за това, но и за възпитанието на всички останали.

Когато това не се случва, правосъдната и правоохранителната система нехаят, не се самосезират, не повдигат обвинения, тогава посланието към другите е: Няма страшно, ще ви се размине и на вас. Така се поддържа фантазията, характерна за инфантилността, за всемогъществото. Нарича се омнипотентност. В хода на съзряването си се учим да се въздържаме, да понасяме фрустрация, да не получаваме всичко, което искаме. Водещ става принципът не на удоволствието, а на реалността. 

Когато останеш инфантилен, продължаваш да живееш с нагласата, че всичко ти е позволено. 

Автор: Джесика Вълчева, Фрогнюз

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече